Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
     

     Бомбардирането на с. Слатина през Втората световна война и съдбата на загиналите англо-американски летци

    Петруна Маринова

    Атаките над София започват през пролетта на 1941 година и продължават до есента на 1944 година. Те са реални бойни действия срещу гражданско население.

    Общата равносметка от англо-американските бомбардировки над София е помрачителна. Градът и околностите са нападнати 11 пъти. Пуснати са общо 45 265 фугасни и запалителни бомби с тежина 4300 тона. Част от тях са със закъснител, за да избухнат по-късно, когато хората са напуснали скривалищата. Съюзническите самолети хвърлят избухливи писалки, часовници и детски играчки, които убиват и осакатяват деца. Загиват 2477 души, от които 99% са цивилни граждани. Сринати са 12 568 частни и обществени постройки, а това е 1/4 от сградния фонд на столицата. Материалните щети се оценяват на астрономическата сума от 24 милиарда лева.

    На 10 януари 1944 г. се провежда една от най-тежките бомбардировки. Около 12 часа и 23 минути 180 американски самолета – 143 от тях са бомбардировачи, прелитат на височина от около 7 хиляди метра и бомбардират на 5 последователни вълни. Ударени са шосето за Банкя, булевард „Кн. Клементина“, ул. „Граф Игнатиев“ шосето и игрището „Юнак“, село Дървеница. Щети има до района на днешния квартал „Модерно предградие“, Александровска болница и други. Противника губи 4 бомбардировача и 3 изтребителя. В 10 часа вечерта идва време и за нощната бомбардировка. Тя засяга района на централната градска част, Слатинския и Симеоновския редут. Вече няма нужда дори от гасенето на светлини, поради простата причина, че все още са малко регионите, които могат да предложат такава. Електроподаването е спряло официално и възможността за биенето на тревоги е елиминирана. Няма и връзка между различните квартали, защото телефонните линии са извън строя. Дори църквата мълчи, защото не е подготвен сигнал, който да посочи тревогата. Бомбардировките хващат населението в леглата, като в следващите минути, същите вече се изсипват и върху тях. Двете бомбардировки на 10 януари дезориентират административния и политически живот на страната. По думите на Константин Муравиев „ по-видните личности намират възможност да избягат в Чамкория. Останалите са предоставени на собствената си съдба“. На този ден са хвърлени над 1784 бомби, 54 не се взривяват. Някои от бомбите са с мощност от 1.6 тона. Родната авиация  успява да свали 8 бомбардировача  и 5 изтребителя – нито един български самолет не пада. Жертвите са 750 граждани и военнослужещи, ранени 710. В тотална разруха падат около 463 сгради, още 472 са опасни за обитаване и над 2000 са леко повредени.

    Бомбардировките на 29 март 1944 през нощта и на 30 март пред деня имат за цел да тероризират гражданското население и да дезорганизират административния и стопански живот на страната.  На 29 март 1944 към 21.14 часа до 21.34 часа английски бомбардировачи  пускат бомби над католическото училище на площад „ Възраждане“  и загиват 10 души, от които 7 са от село Слатина.

    Румен Руменин, „Летящи крепости над България.“  София: Изд. Хр.Ботев, 1990 с.82, 105, 175.

     

    Съгласно чл.15 от Съглашението за примирие българското правителство и СКС /Съюзна контролна комисия/  трябва да съставят подробни списъци на погребаните в България американски и британски офицери и войници за периода 1941-1944 г. като тленните им останки да бъдат погребани във военното гробище в Слатина.

    Конкурсът за проектирането и построяването на гробището е обявен от американската военна мисия. Ръководи се от капитан Джоузеф де Стефано, но се изпълнява от инж. Илдо Беров.

    Стойността на проекта е за 3 милиона лева. Гробищния парк е на площ от 3 дка за да събере 200 чувалчета с костите на загиналите.

    Въпреки стопанските затруднения в страната, закупуването на строителните материали и отчуждаване на имотите на слатинци, проектът се изпълнява. При прокарването на водопровод към гробището са засегнати и са нанесени щети на Георги Иванов Петков - 360 кв.м. многогодишна люцерна на стойност 18 000 хил.лева и Коста Йорданов Караджов за 210 кв.м. засети с пшеница, на стойност 3 000 лева.

    Мястото за американското гробище обхваща  парцели, собственост на : Кръстан Илчев Гьорев, Петър Илчев Гьорев, Тодор Иванов Христов, Ангел и Велика Ст. Коцеви, Стоичко Галев.

    Основните строителни работи се извършват през  май, а довършителните през юни 1946 г. Завършеният вид включва два павилиона за съхранение на инвентара и помещения за пазачите, Те са с размер 8 на 8  м. разположени на една линия, дървена конструкция дълга 20 метра. В средната част е оборудван гробищен парцел с подготвени 200 гробни места. Във входната час е изградена голяма звезда - символа на САЩ, върху която е монтирана метална мачта с височина 10-15 метра, върху която се развява американското знаме. Сравнително високата  надморска височина на  Слатинския редут дава възможност американското знаме да се вижда от Слатина и околните квартали - Христо Ботев, Оборище, Подуяне, Летището. Цялата площ е богато залесена и озеленена.

     

    На 4 юли гробището е тържествено открито. На тържествената церемония присъстват представители на американската, английската и съветска мисии, български офицери, журналисти и близки на загиналите. 

    Американското военно гробище в Слатина не е построено за вечни времена, а е временно. По силата на закон приет от Конгреса на  САЩ през 1946 г. и подписан от президента Хари Труман, всички загинали американци, трябва да бъдат върнати и погребани в САЩ.

    В изпълнение на това решение и поради преустановяване на дипломатическите отношения между България и САЩ гробището в Слатина е ликвидирано и тленните останки са пренесени в Италия и от там в САЩ през 1951 г.

     

    Иван Димитров, По волята на победителите. София, НКИА ООД, 1996. с. 37-48

    Школи и курсове

    Естрада

    Пиано

    Солфеж и пиано 

    Китара

    Акордеон

    Български народни танци

    Изобразително изкуство

    Английски език

    Работно време

    Работно време на библиотеката:

    Работа с читатели:

    Понеделник: 9:30 - 17:30 

    Вторник: 9:30 - 17:30

    Сряда: 9:30 - 13:00 

    Четвъртък: 9:30 - 17:30

    Петък: 9:30 - 17:30

    Почивни дни: събота, неделя и всички официални празници

    Контакти

    Адрес: 1574  София, ул. "Гео Милев" 136

    • email: thitaliste_svetlina1921@abv.bg

    Председател: 0888439256

    Секретар:

    • Сл.тел.: 02/8734875
    • GSM: 0884514178

    Библиотекар:

    • GSM: 0894635332
    • Сл.тел.: 02/8734291