Слатинската река
Радой Педев
В миналото безброй реки и потоци се стичали от Витоша и прорязвали Софийското поле. Една от тях е Слатинската река. Проучванията показват, че селището Слатина принадлежи към ранния неолит и се отнася към периода 5810-5750 г. пр. новата ера. Откритите останки от бобър, сравнително едри риби и черупки от миди свидетелстват, че Слатинската река била пълноводна и с постоянен дебит. А също така. че водите на реката били чисти, тъй като мидите живеят само в чисти води с песъчливо и пясъчно-тинесто дъно.
Открити са останки и от бобър. Той от дълбока древност е смятан за ценен дивеч. Месото му се използвало за храна, а кожата му била много ценена за направа на дрехи.
Подходящо място за живеене на бобрите били обраслите с храсталак и върбалак брегове на реката. Много места край реката били обрасли с дъбови гори, в които живеели елени, глигани и дивото говедо тур.
За съществуването на дъбови гори доказателството е дъбовият материал, от който били изградени жилищата. Изчисленията показват, че за строежа на едно жилище в Слатина били необходими 91 дъбови дървета. Сечището се намирало на около 3-4 км от селището и дърветата се превозвали през зимата с шейни, теглени от волове. Всеки впряг пренасял по 22-25 дървени елемента.
Първобитният човек строял жилищата си е сътрудничество с природата. Най-главното условна при избиране на мястото за селище било то да бъде на здравословно място, в близост до вода и околностите да са богати с гори, дивеч и пасища.
Край Слатинската река е построена най-голямата открита досега жилищна постройка от VI хилядолетие преди новата ера.
Реката хилядолетия но-села живот и препитание на хората. По думите на бай Йордан от Слатина (роден 1922 г.) реката имала много вирове, някои дълбоки по 2 метра с много риба.
Бай Цене (род. 1921 г.) е ловил риба дори във воденичната вада на слатинската воденица. Край реката се редели върби и 6ари. обрасли с папур, край които ловците дебнели диви гъски и патици. Поради изобилието на бари и гьолове хиляди жаби огласяли околността. Затова тук било едно от сборищата на софийските щъркели. При големи наводнения на река Искър се наводнявало цялото пространство от гара Искър до Слатинската река, където се оттичала водата.
По протежение на реката били градините на селяните. Всяко домакинство имаше по 500-600 кв. м. на които отглеждаше разнообразен зеленчук", твърди бай Йордан. В по-лето пък всеки стопанин имал бостан с по 2-3 декара дини и пъпеши. Дините били много едри и прочути на софийския пазар, а пъпешите – много сладки и ароматни. От всичко това днес няма следа. От реката е останал някакъв канал, който все още се точи през Слатина, и за да не сбърка някой за какво става дума, улицата, която минава по-край него, носи името „Слатинска река“.