Откъде идва името

"Слатина" значи солен извор

H.c. I ст. д-р АННА ДИМИТРОВА-ЧОЛЕВА

Днешният квартал „Слатина“, разположен в източна посока от центъра на столицата ни, до 1961 година е бил отделно село.

То е изрично споменато в документи още от 1420 година като Ислатина.

Между 1576-1762 година селището е отбелязвано в турската административна литература и в архивни документи като Ислатъна, Ислатине, Ислатене, Слатина.

В известния Боянски поменик от XVII век също фигурира село Слатина.

Името на селището е възникнало от вече изчезналата диалектна дума слатина, която означава солен извор.

Предполага се, че така са били назовавани водните източници, от които най-често добитъкът, а и диви животни, са пиели вода.

Думата е производна от прилагателното слат, съвременното солен и широко разпространената наставка -ина.

В старобългарския език слатина е имала още значение и като мочурище, блато, а също и извор, чиято вода не блика, застояла е.

Думата съществува и в другите славянски езици, с нея често са били именувани местности и селища.

Почти във всяка бивша околия в България е имало село или местност с подобно название.

Такива са например село Слатина в Радомирско.