В Слатина са погребани 200 американски воини  

Уважаема редакция, с внимание прочетох публикацията ви за произхода на името на някогашното с. Слатина. Тя ми подсказа, че мога да разкажа за малко известни събития от новата история на това село.

Ст.н.с. д-р ИВАН А. ДИМИТРОВ

През есента на 1945 г. структурите на Съюзната контролна комисия (СКК) на българска територия функционират на пълни обороти. Американската мисия търси и да наеме в нашата страна "подходящ парцел земя за неопределено време за основаване на гробища, където ще се пренесат останките на американските военни, загинали в България през времето на военните действия". Сформирана е група от петима офицери, ръководена от капитан Джоузеф ди Стефано. При една своя разходка с кола той намира подходящо за целта място на могилката до християнската църква и гробището на Слатина. Делегацията на САЩ при СКК настой­чиво моли българското правителство да предостави въпросния терен за гробище. Американците бър­зат, докато нашите власти протакат. Все пак в края на януари 1946 г. площта за военното гробище е осигурена.

Скоро след това започва търсенето и идентифици­рането на останките на мъртвите воини.
На 20 февруари американската група е в местността Урвич край с. Панчарево. Два дни по-късно се работи при е. Кладница, на 26 фе­вруари -вс. Кошарево, по­сле в Радомир и т.н.
Интензивната дейност на хората на капитан Джоузеф ди Стефано, в максимална степен улеснена от българските домаки­ни, продължава и през следващите месеци - до началото на юли 1946 г.

Докато върви разкриването и идентифицирането на останките и пренасянето им в София, българските специалисти изграждат гробището. Конкурсът за проектирането и строителството му, обявен от американската военна мисия, е спечелен от строителния инженер Илдо Беров. Той е подпомаган от българските офицери за свръзка при американската военна мисия Стефан Стефанов и Борис Паланков. Въпреки стопанските затруднения в страната всичко потребно за бързото изграждане на гробището е осигурено.

През юни 1946 г. гробището е построено. Завършеният му вид включва два павилиона в задната част и гробищен парцел с подготвени около 200 места за гробове в средната част. На лицевата страна е изградена голяма петолъчна звезда (един от символите на САЩ). На нея е монтиран метален пилон с височина 10-15 метра, върху която се развява американското знаме. Заради сравнително високата надморска височина на Слатинския редут знамето съвсем ясно се вижда от съседните квартали.

В паметта на възрастни жители на Слатина много неща са избледнели, но споменът за развятото американско знаме, с което са имали директна зрителна връзка, остава незаличим.
Цялата площ е богато озеленена с цветя, дръвчета, трева под ръководството на един от най-добрите ни лесовъди - Духтев. Прокарани са и алеи. Под знамето е оформен плац за почетна рота.
Повечето от тленните останки на американските летци са положени през април и май 1946 г.

В гробовете са поставени около 200 бели чувалчета с етикети, съдържащи данните на загиналите.

Междувременно американското правителство решава 30 май - Деня на падналите американски войници, да се чества тържествено.

Денят е отбелязан и на гробището в Слатина. Пред паметта на загиналите се прекланят представи­телят на САЩ Барне, генерал Робъртсън - шеф на американската военна мисия, полковник Олбек, офицери и войници от мисията, между които и капитан Ди Стефано. Присъ­стват още аташето по печата при американската мисия Джеймс Кларк, преби­ваващият в страната американски журналист Леман, духовни лица, американски длъжностни чинове от военните бази в Италия, близки на покойниците, български генерали и офицери и др. С едноминутно мълчание присъстващите почитат паметта на храбрите си съотечественици.
Идентифицирането на мъртъвците приключва в началото на юли 1946 г. На 4 юли (националния празник на САЩ) гробището е открито официално. Присъстват представители на СКК в България, членове на американската, английската и съветската военна мисия. Тук са и видни български правителствени ръководители и военачалници. На тържествената церемония са и офицерите за свръзка от американската и английската военна мисия от VI отдел.