Спомени за Линка Велева - Слатинската гледачка

Разказват нейните внучки

Линка Велева Манчева - по баща, по съпрузи - Галева, а по-късно - Николова е родена в Пролеша през 1880 година.
Почина на 14.04.1957 година.
От разказите на майка ни знаем, че баба ни съвсем млада се омъжва за дядо Гале от Слатина. Не са имали деца и баба Линка осиновява нашия баща Любен.
По късно баба ни остава вдовица и се омъжва за дядо Никола. Синът и Любен пък се жени за Йорданка и от този брак се раждаме ние - Цветанка и Велика.
Къщата ни, построена от баба, беше на улица „Камчия“ №2. Имахме голям двор и цветна градина, грижливо поддържана. Баба беше подредена жена, винаги спретнато и добре облечена. Беше добра към всички, но строга и справедлива. Търсеха я за помощ много хора с най-различни питания от всички краища на България. Баба приемаше хората в стаята си, подредена като малък християнски храм и гледаше на восък. Случваше се да отпрати някого без да му гледа, или да извика друг, току-що дошъл. Имаше доволни, имаше и недоволни.
За гледането хората оставяха колкото могат, а привечер тя заставаше на прозореца на стаята си и раздаваше пари на бедните и стари хора от махалата. За себе си и за семейството заделяше средства за прехрана и належащи нужди. Самата тя вегетарианка, беше скромна в менюто си, но изискваше качествена храна.
Баба беше силно религиозна. За нея нямаше сезони, всяка сутрин и в студ и в пек - отиваше на черква и след това започваше работният й ден. Направила е две поклоннически пътувания до Йерусалим, както и много дарения към църквата, затова е призната за ктитор, а гробът й е на северната стена на църквата „Св.Троица“ в Слатина.
Баба почина на Цветница 1957 година. Четиридесет дни преди смъртта си тя изпълняваше своите задължения към хората, които идваха при нея в търсене на надежда и успокоение.
Незабравимата Стоянка Мутафова, в интервю пред „Флагман“ на трети август 2016 споделя: …„На младини съм ходила при слатинската врачка, която беше известна преди Ванга да се появи. Тогава бяха дошли на власт комунистите и моят приятел трябваше да бяга. Той отиде в Америка, а аз много тъгувах. Имаше много хора в двора на врачката, но тя отдалече ме извика и каза да го забравя, защото никога повече няма да го видя. Така и стана“.
Повече от 60 години баба ни - Слатинската гледачка - е била опора за хиляди хора в неволите им. Може да не е разрешила проблемите на всички, но поне ги е изпращала по-спокойни, а това не е никак малко за един човешки живот.
София, 2021 г.