Слатински родове

    Потребителски рейтинг: 0 / 5

    Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
     

    Разговор с видния столичен пчелар Илия Дешев

    Домът на видния столичен пчелар Илия Дешев се разпознава отдалеч. Върху покрива на вила „Пчела" се вее гордо род­ният трибагреник. Преди време патрио­тът вдигнал един пилон в дъното на двора си и окачил на него националния флаг. Тази зима някой прерязал въжето му. Крадците не взели знамето, а го остави­ли да се въргаля в калта. Отмъкнали са­мо част от бурканите с мед, складирани в дома на Дешев.

    „Тия дни ще оправя пилона и пак ще ка­ча флага на високо. Да се знае, че това царство тук е българско и няма място за вражески елементи", зарича се коравият шоп. За по-сигурно след този случай приб­рал в двора си една дузина улични кучета. Нали пчелите му са добре възпитани и не налитат. Дружелюбни са, стига да не им бърникаш в кошера. Един приятел на Дешев обаче се изхитрил. Вместо да селек­ционира кротушки, нарочно подбирал пчели разбойнички. Само като се опита някой да влезе в двора му, няколко десет­ки батальони хвъркати бодигардове на­литали върху му. Но тъй като пчелата е „домашен любимец", който не разпознава стопанина си, човекът също станал жер­тва на ревностните си пазачки. Затова почнал да ходи из двора на вилата си облечен като космонавт.

    Бай Илия обаче предпочита да гледа любимките си в очите, затова рядко нахлупва на главата си предпазното мре­жесто було. Свикнал им е и на „инжекци­ите". За 20 години са го жилили няколко хиляди пъти и вече е имунизиран. Така е -който иска да яде мед, опитва и от жи­лото.

    „Колкото и да се пъчат южняците с меда си, нашият еликсир е най-хубав -обяснява шопът, докато отваря смело капака на кошера си. - Тук, в България, тревите и цветята са хем дъхави, хем лековити. Само със стотина грама мед на ден човек може да се спаси от лапите на джип и то и да свали от гърба си поне двайсет години." За доказателство ентусиастът цитира ЕГН-то си. Една го­дина е по-стар от царя-премиер, но твърди, че може да се конкурира по кондиция с юпитата му. При това без фит­нес и диети – само  с пчелните продукти.

    Всяка сутрин Илия разбърква за закус­ка малко пчелен прашец с две лъжички ки­село мляко. Така преди 20 години излеку­вал старата си язва. „Ама ти защо не пи­еш кафе?" – почти  се обидил в края на бо­гата трапеза един големец от близкото минало. „Имам язва", отвърнал му Илия. „А, такава ли била работата? Ей сега ще те излекувам" – засмял  се големецът, ина­че заклет пчелар, и донесъл бързешком ча­ша с медовина.

    „Ей така, заради една язва станах пчелар - смее се Дешев. По онова време купил два кошера и ги строил в двора на вилата си. После ги умножил на четири, на осем... Сега сам не знае колко са. „Трябва да са над стотина", пресмята стопанинът.

    Колегите му пчелари отскоро са си поставили задачата да умножат пчелни­те семейства в страната и до 2007 г. да станем деветия медопроизводител в обединена Европа. А бай Илия много пре­ди това се е нагърбил с това начинание.

    През лятото дво­рът му е пренаселен. Поне 5 милиона пче­ли хвъркат наоколо. Градината му прили­ча на лилипутско градче, застроено с мал­ки разноцветни къщурки – жълти, сини, зелени и тук-там кафяви. Според учени­те пчелите познават само първите три цвята, но Дешев решил да боядиса част от кошерите в кафяво. Така, като се прибират в къщурките си след паша, любимките му да си мислят, че живеят в горски хралупи.

    Поради липса на нови строителни петна някои от кошерите са се покате­рили един върху друг и приличат на спретнати блокчета. Други пък Илия е наместил на едно старо ремарке от трактор - така е направил пчелина си мобилен. При нужда бързо транспортира пчелното си градче на някоя по-медонос­на поляна. Преди години преместил кошерите си насред царските ливади във „Врана". „Как ли? Имаш ли връзки, няма невъзможни неща в тая държава. А там какъв царски мед извадих!", въздиша по миналото бай Илия.

    При пчелите обаче връзките не игра­ят. Даже и царицата майка се избира с мнозинство, но ако не я бива, пчеличките не чакат края на мандата й и я убиват. Тези, които се трудят най-много, живеят най-малко. Една лятна пчела например ра­боти до последния си дъх, но има само 30-40 дни живот. А тези, които презимуват, направо „векуват" според пчелните стандарти. „Умират чак към шестия ме­сец, но преди това всяка пчеличка отг­лежда по една работничка", обяснява бай Илия и вади полека първата пита от ко­шера. Къде ли се е скрила доня Маргари­та? Миналата година Съюзът на пчелари­те решил всички пчели-майки да се белязват със зелени точки. Тазгодишните пък ще са в сини премени. Доня Маргарита е снесла щерките си още миналата година, но засега те са още червейчета. Скоро ще се превърнат в работнички.

    Този ден небето се мръщи и ципокри­лите са се свили на гъсто кълбо. Нали си нямат собствена телесна температура, та всяка една от тях стои на фланга на ротационен принцип. Като намръзне, се скрива във вътрешността на живото кълбо, а мястото й се заема от нейна по­сестрима.

    „Брей, пак ще вали – вдига глава към не­бето бай Илия. - Ако духне и вятър, пче­лите съвсем ще се разлютят. При лошо време жилят най-много", отбелязва пче­ларят и тръсва уж небрежно питата. Цял рояк разсънени хвъркати се хвърлят върху ни. Кой е този, дето им нарушава покоя? За да ни покаже рисковете на про­фесията, бай Илия току-що ни е прило­жил стар пчеларски трик. Въпреки военната мобилизация в кошера доня Маргарита пак не подава нос навън, „И това ми било царица!" – мъмри я с лю­бов бай Илия. Търтеят пък се е скрил в миша дупка. Един мъж никога не знае ка­къв номер ще му скроят женските. Дока­то си млад, всички хвъркати моми те ухажват. Похапваш си мед и се наслажда­ваш на живота. Целият царски двор се грижи за теб, за да се превърнеш в истин­ски мъж. Един хубав ден литваш заедно с десетината си събратя и царицата на меден месец. След изморителния полет до тайната любовна квартира почиваш ден-два. После всички чуждоземни царици са твои. Докато правиш любов във въз­духа обаче, би било добре да си отваряш очите на четири. Ако се окажеш десети­ят любовник на която и да е царица, край с мъжествеността ти. Нейно вели­чество прекършва безмилостно шлейфа ти и... сбогом живот! Но затова пък умираш като герой. Ти си един от десе­тината бъдещи татковци, оплодили ви­сочайшата особа. Дали да умреш, докато правиш любов, или да дочакаш един ден да те изхвърлят безславно от кошера – това е вечният хамлетовски въпрос, ко­йто вълнува всеки търтей.

    Бай Илия оставя една пчела да се по­разходи по ръката му и се замисля: „Брей, добре, че не съм се родил търтей. Цял живот се бъхтам, но не ми омръзва. Сутрин ставам и бързам да надникна в кошера. Под носа ти жужука един добре подреден свят. Такъв и в комунизма ня­ма – без завист, без злоба, без сметки за ток, парно, телефон, без данъци..." Дока­то размишлява върху правдите и неправ­дите на живота, една пчела го жилва самопожертвователно по носа. След малко ще изпружи крака. Прав е Мечо Пух, чо­век никога не знае какво му кроят пчели­те.

    „Ама и те са прави. Цял живот се трудят, а друг им обира меда", крие в ше­пи почервенял нос бай Илия и се втурва към кухнята за огледалце.

     

    Школи и курсове

    Естрада

    Пиано

    Солфеж и пиано 

    Китара

    Акордеон

    Български народни танци

    Изобразително изкуство

    Английски език

    Работно време

    Работно време на библиотеката:

    Работа с читатели:

    Понеделник: 9:30 - 17:30 

    Вторник: 9:30 - 17:30

    Сряда: 9:30 - 13:00 

    Четвъртък: 9:30 - 17:30

    Петък: 9:30 - 17:30

    Почивни дни: събота, неделя и всички официални празници

    Контакти

    Адрес: 1574  София, ул. "Гео Милев" 136

    • email: thitaliste_svetlina1921@abv.bg

    Председател: 0888439256

    Секретар:

    • Сл.тел.: 02/8734875
    • GSM: 0884514178

    Библиотекар:

    • GSM: 0894635332
    • Сл.тел.: 02/8734291