Previous Next

    Потребителски рейтинг: 4 / 5

    Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда неактивна

    Слатинската река

    Радой Педев

     

    В миналото безброй реки и потоци се стичали от Витоша и прорязвали Софийското поле. Една от тях е Слатинската река. Проучванията показват, че селището Слатина принадлежи към ранния неолит и се отнася към периода 5810-5750 г. пр. новата ера. Откритите останки от бобър, сравнително едри риби и черупки от миди свидетелстват, че Слатинската река била пълноводна и с постоянен дебит. А също така. че водите на реката били чисти, тъй като мидите живеят само в чисти води с песъчливо и пясъчно-тинесто дъно.

    Открити са останки и от бобър. Той от дълбока древност е смятан за ценен дивеч. Месото му се използвало за храна, а кожата му била много ценена за направа на дрехи.

    Подходящо място за живеене на бобрите били обраслите с храсталак и върбалак брегове на реката. Много места край реката били обрасли с дъбови гори, в които живеели елени, глигани и дивото говедо тур.

    За съществуването на дъбови гори доказателството е дъбовият материал, от който били изградени жилищата. Изчисленията показват, че за строежа на едно жилище в Слатина били необходими 91 дъбови дървета. Сечището се намирало на около 3-4 км от селището и дърветата се превозвали през зимата с шейни, теглени от волове. Всеки впряг пренасял по 22-25 дървени елемента.

    Първобитният човек строял жилищата си е сътрудничество с природата. Най-главното условна при избиране на мястото за селище било то да бъде на здравословно място, в близост до вода и околностите да са богати с гори, дивеч и пасища.

    Край Слатинската река е построена най-голямата открита досега жилищна постройка от VI хилядолетие преди новата ера.

    Реката хилядолетия но-села живот и препитание на хората. По думите на бай Йордан от Слатина (роден 1922 г.) реката имала много вирове, някои дълбоки по 2 метра с много риба.

    Бай Цене (род. 1921 г.) е ловил риба дори във воденичната вада на слатинската воденица. Край реката се редели върби и 6ари. обрасли с папур, край които ловците дебнели диви гъски и патици. Поради изобилието на бари и гьолове хиляди жаби огласяли околността. Затова тук било едно от сборищата на софийските щъркели. При големи наводнения на река Искър се наводнявало цялото пространство от гара Искър до Слатинската река, където се оттичала водата.

    По протежение на реката били градините на селяните. Всяко домакинство имаше по 500-600 кв. м. на които отглеждаше разнообразен зеленчук", твърди бай Йордан. В по-лето пък всеки стопанин имал бостан с по 2-3 декара дини и пъпеши. Дините били много едри и прочути на софийския пазар, а пъпешите – много сладки и ароматни. От всичко това днес няма следа. От реката е останал някакъв канал, който все още се точи през Слатина, и за да не сбърка някой за какво става дума, улицата, която минава по-край него, носи името „Слатинска река“.

    Previous Next

    Потребителски рейтинг: 5 / 5

    Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна

    Слатинското ханче

    Радой Пеев

     

    Едно от любимите места, до което софиянци привечер отивали на разходка, било Слатинското ханче на IV км. В края на XIX век София завършвала току до Народното събрание.

    Перловската река течала през хаос от калища и боклуци. Борисовата градина свършвала току зад езерото, от гдето почвало едно разровено и пусто поле, наречено Пустинята. Зад оградата на детската градина работници косели трева и градинари садели зеле. Последната постройка била Прошековата фабрика за бира. Отвъд Орлов мост" имало само една малка каменна постройка. Тя била необитаема и никой не знаел от кого и за какво е построена. Около нея не се навъртали дори градинарите, чиито колибки се мяркали по полето към Военното училище. Тая запустялост я правела тайнствена и страшна. В късна доба всеки, който минел край нея, изпитвал тръпки по гърба си.

    Друга една къща се виждала край Цариградското шосе (на ъгъла с ул. „Загоре“). Тя била лятната къща на Стамболов: едноетажна и строена по всички изисквания на тогавашния вкус. Навремето се ползвала с гръмката слава на едно голямо политическо събитие. Стълкновението между Стефан Стамболов и военния министър Савов. Местността наоколо се наричала Стамболовата ливада. Цялата площ. върху която сега е застроен един от най-хубавите квартали на София, твърди Стилян Чилингиров. тогава била почти недостъпна за софиянци. Лете, потънала в зеленина, я пазели свирепите песове на градинарите, а зиме - страшните снежни виелици.

    Истински излет било да се отиде на ханчето на IV км. Мнозина софиянци го посещавали често. Привличали ги хубавият изглед, пържената риба, уловена в Искъра, а може би люлките и паралелките, на които правели гимнастически упражнения и дамите. Ханчето било посещавано и от Стилян Чилингиров. Именно на връщане от него край шосейния кантон станал първият поздрав на младежа с Иван Вазов. Само едно кимване с глава, но достатъчно, за да се запомни за цял живот.

    Тогава IV километър бил буквално далечно, пусто място и край ханчето бродели вълци.

    За такъв инцидент ни съобщава вестник от 1897 г.: 

    „В неделя, 2.11.1897 г., към три часа след обяд едно момченце на възраст около 13-14 години на име Васил Алексов до Слатинското ханче близо до IV км е убил една вълчица. Момчето си играело с други две деца и когато вълчицата го нападнала, той я тласнал в снега, другарите му я натиснали и той с малкото си ножче, което носел в джоба си. я разпрел. Вчера момчето донесе кожата й в кметството и искаше възнаграждение на общо основание, както се дава на всички, които убият диви зверове...“

    Ето какви събития са ставали някога на IV километър на Цариградското шосе.

    Школи и курсове

    Естрада

    Пиано

    Солфеж и пиано 

    Китара

    Акордеон

    Български народни танци

    Изобразително изкуство

    Английски език

    Работно време

    Работно време на библиотеката:

    Работа с читатели:

    Понеделник: 9:30 - 17:30 

    Вторник: 9:30 - 17:30

    Сряда: 9:30 - 13:00 

    Четвъртък: 9:30 - 17:30

    Петък: 9:30 - 17:30

    Почивни дни: събота, неделя и всички официални празници

    Контакти

    Адрес: 1574  София, ул. "Гео Милев" 136

    • email: thitaliste_svetlina1921@abv.bg

    Председател: 0888439256

    Секретар:

    • Сл.тел.: 02/8734875
    • GSM: 0884514178

    Библиотекар:

    • GSM: 0894635332
    • Сл.тел.: 02/8734291